Дерек Зейд

*Вид
Папарак

*Име
Дерек Зейд

*Прякори/Псевдоними
Dizz

*Години
24

Зодия
стрелец

*Статус
(kind of) popular

Професия
хроникьор на почасово заплащане (папарак)

*Семейство
Dead and gone long time ago;

*Характер
Всеки човек има три характера: този, който му приписват; този, който сам си приписва, и този, който в действителност има. За кой от трите се предполага че трябва да говоря? (риторичен въпрос) Няма какво да се лъжем - истината е, че съм копеле, което прави всичко за пари. И тъй като не съм добър във всичко, припечелвам от това, което мога, а именно да разбивам живота на хората. "Това си го можеш от малък." - Би подметнала саркастично майка ми, но след като е мъртва, мнението й няма особена тежест.
Ако можех да се върна няколко години назад, бих се захванал с някоя друга, по - благородна професия. Тогава нямаше да съм навън 20 часа в денонощието и да се храня с полуфабрикати... Но къде ти акъл по предназначение?
Лековерен съм и това ми е коствало няколко ареста, поръчкови побои (два или три), и визитните картички на всички по - извстни адвокати в града. Но парите не са никак малко и тъй като не притежавам съвест, не ми пука дали са честно изкарани. Не живея в собствен дом, а в квартира - какво говори това за човек на моята възраст? В съзнанието ви се появява една единствена дума - безотговорност. "В моето се появяват и още две три..." - Да, това би казал баща ми. Ето от кого съм наследил голямата си уста, късмет, какво да се прави.
Ще се съгласите, че за един папарк всичките тези "качества" са добре дошли, нали? Затова няма от какво да се оплаквам (като изключим липсата на социален живот). "Какви са плановете ви за бъдещето?" - Любим въпрос на всеки тв водещ, изпушил по време на интервю със знаменитост.- "Ами да си кажа правото, мисля да поснимам още две три години, пък после ще му мисля." - Ей на това му се казва да си имаш мечта


Силни страни
шесто чувство, заслужаващо място сред редиците на Гинес ; нахалство, граничещо със съдебна заповед (това е силна страна, за някой хора)

Слаби страни
прекалено любопитство; музикален инвалид; често изпитва носталгия по доброто старо време;

*Кратка предистория

"Домът е единственото място на света, в което има кой да те прибере." - Разликата между къща и истински дом, каза ми го един политик преди няколко години, в опит да ме откаже от намерението да продам снимките му хванат крачка. Дали заради мъдрите думи, а може да би заради тлъстия чек от негова страна, аз не дадох снимките за публикация. Щом съм запомнил нещо такова, значи ме е жегнало отвътре, т.е. има част от мен, която все още изпитва чувства (или е имало, тъй като беше преди години).
Та... Моят дом, ще говоря за него и сметнах че първите редове за достоен пролог на последвалите.
Родителите ми живееха под средното ниво на стандарт на живот, сигурно заради това не ми пука дали ще спя в "Плаза" или в кашон на някоя тъмна уличка. Е да, всички знаем, че в скъпия пед звезден хотел е по - добре, (все пак на улицата не ти оставят шоколадче на възглавницата) но се опитах да демонстрирам нагледно колко съм непретенциозен. Винаги съм имал каквото поискам, макар и да е било с няколко месеца закъснение. Помня когато получих првата си футболна топка например - не приличаше кой - знае колко на топка, по - скоро сдъвкана и изплюта гума, но радостта си беше достойна за спечелил "Шампионска Лига". Татко пести седмици, за да я получа и то като се има предвид, че изплащаше кредит на няколко години. Точно затова и починаха, той и майка - търпението на лихварите се изчерпа и дори истинска футболна топка не би могла да ги усмири (леле, наистина не можех да го повярвам тогава, когато им я предложих вместо пари. Бях изумен, че не покрива дължимата сума - детската мисъл е велика) Убиха ги, но не пред очите ми - "Случил съм на съобразителни мутри, какъв късметлия." Предполагам че ако не бяха мъртви нещата сега щяха да са различни, но това е само предположение, не мога да съм напълно сигурен. Погребвайки ги преди 10 години, погребах и всички мои останали чувства.

*Мото
Lawyers...You gotta love 'em.